Clitocybe rivulosa (Pers.) P. Kumm.
семейство Tricholomataceae (Есенни гъби)

синоним Clitocybe dealbata sensu auct. mult.

У нас Бяла отровна орешарка.

По света Fool’s funnel (английски), Clitocybe du bord des chemins (френски), Feld-Trichterling, Rinnigbereifter Trichterling (немски), Говорушка красноватая (руски).

Шапка Първоначално изпъкнала, по-късно плоска, но с вдлъбнатина в центъра. Кремава до бежова с вид на заскрежена или напудрена в бяло, понякога с концентрични ивици, в сухо време – изцяло бяла. Ръбът е леко подвит навътре и често е вълнообразен. Диаметър до 5 cm.

Ламели С цвета на шапката или по-светли. Прираснали към пънчето или низбягващи. Не много гъсти. Според авторите, които разглеждат Clitocybe dealbata като отделен вид, една от разликите се състои в това, че при C. dealbata те са прираснали и никога низбягващи.

Пънче Цилиндично, с цвета на шапката. В основата покрито с бели, памуковидни влакна. Достига до 10 cm височина.

Месо Бяло или бежово, еластично. Миризма може да отсъства или да е слабо сладникава. Не бива да се опитва на вкус.

Спори Споровият прашец е бял. Размерът на спорите е 4-5.5 х 2.5-3.5 μm.

Местообитание Гъбата расте по пасища, ливади, горски поляни и други затревени места. Плододава от лятото до края на есента. Обикновено расте на групи и понякога образува самодивски кръгове.

Коментар Силно отровна гъба. Съдържаща мускарин във висока концентрация и може да причини смърт.(Източници: №1,5,6,7,8,9,10)

Сходни видове Бялата отровна орешарка е опасна заради приликата си с някои ядливи гъби. Челядинката (Marasmius oreades) расте на същите затревени места и понякога заедно с Бялата отровна орешарка (Clitocybe rivulosa). Самодвиските кръгове на C. rivulosa могат да имитират тези на M. oreades. Ламелите на M. oreades са свободни за разлика от тези на C. rivulosa, които са прираснали или низбягващи. Шапката на M. oreades има гърбица в центъра и не е заскрежена.

Брашняната гъба (Clitopilus prunulus) също може да се сбърка с Бялата отровна орешарка, но главен отличителен белег при този вид е розовият споров прашец.

Някои автори разглеждат Clitocybe rivulosa и Clitocybe dealbata като отделни видове. Те смятат, че C. dealbata има различно свързване на ламелите и слаб брашнян мирис, докато концентрични ивици върху шапката отсъстват. Други не признават C. dealbata като различен вид.

Clitocybe candicans е друг близък вид Clitocybe. Различава се трудно на базата на по-малките размери и отсъствието на отчетлива миризма. Младите шапки са покрити изцяло с бяла „пудра“.

Clitocybe phyllophila (синоним Clitocybe cerussata), известна у нас като Заскрежена орешарка, е вид от същата група, но се среща в горите сред шума вместо на тревисти места. Има по-голяма шапка (до около 12 cm) със заскрежена повърхност и сладникава миризма.

Текста подготви П. Неделев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна редакция на pavel от 28 Ноември, 2019 г.

Върни до горе