Мелани Клайн е британска психоаналитичка от еврейски произход. Тя е основател на школата на „Обектните отношения” и насочва своя интерес и изследвания към най-ранните години от живота на детето. Нейните разработки хвърлят светлина върху формирането на психотичността в субекта и дават възможност за работа с шизофреници, параноици и маниакално-депресивни, а не както е било до тогава единствено с невротични пациенти.
Мелани Клайн определя две позиции, през които всеки един от нас минава през първата една година от живота си. Това са така наречените параноидно-шизоидна позиция и депресивна позиция. Всяка от тях се характеризра със свои специфични перцепции и преживявания на бебето, както и със защитните механизми, които то използва, в опит да се справи с тях.
Параноидно-шизоидната позиция заема приблизително първите четири месеца от живота на човек. Тогава ние се намираме в един свят, в който сме напълно безпомощни, в който имаме нуждата от постоянна закрила, сигурност, хранене, които майката осигурява и почти не понасяме фрустрации. Същевременно основните два движещи нагона в нас – Ерос (любов) и Танатос (смърт) действат активно и са трудно управляеми. Майката задоволява нуждите на детето, но е невъзможно тя да бъде на разположение винаги и напълно. Така се проявява един от най-архаичните защитни механизми – разцепването. Детето разцепва обекта (Майката) на добър и лош. Добрият обект е този, който храни, който присъства, когато е искан и към него се насочва ероса под формата на любов. Лошият обект е фрустриращ и неглижиращ детето и към него се насочват деструктивните нагони на агресия и желание за унищожение. „Аз-ът” на детето също се разцепва на добър (любящ) и лош (който е гневен и унищожава), така че аспектите добър и лош да останат разделени и да не може да бъде унищожен „добрият обект”. Същевременно агресията, проявена към „лошия обект” предизвиква в детето страх от отмъщение от страна на обекта и се появяват параноични страхове, свързани с един преследващ обект, който би могъл да унищожи бебето.
Към четвъртия месец от живота, с нарастването на способността да понасяме амбивалентността (едновеременна любов и омраза) в себе си, започваме да навлизаме в Депресивната позиция. Тя достига своята кулминация към шестия месец и продължава до към края на първата година. Тогава ние спираме да разцепваме обекта на добър и лош, а започваме да възприемаме майката като един цялостен обект, който е хем обичан, хем мразен. Депресивната позиция се свързва и със загубата на чувството на омнипотентност и всемогъщество. Отначало детето смята, че добрите и лошите обекти му принадлежат и са част от него самото, докато тук вече майката се възприема като отделен обект, който например произволно влиза и излиза от стаята му и е отвъд неговия контрол. Поради това депресивната позиция се свързва с траур по загубените добри обекти.
Казахме вече, че при депресивната позиция се появява амбивалентността, едновременната любов и омраза към майката. Това поражда страхове, свързани с това, че обектът може да бъде унищожен от нашите собствени агресивни импулси, чувство за вина и желание за репарация (поправяне на въображаемо нанесените щети по обекта). Излизането от Депресивната позиция се постига тогава, когато добрият обект успее да бъде интроециран в психиката на детето стабилно и трайно.
Според Мелани Клайн психичното развитие, което се осъществява по време на депресивната позиция позволява на човек да развие способността за „символизация”, да си служи със символи. Способността да разграничаваме символа (за обекта) от самия обект не присъства в параноидно-шизоидната позиция. При нея не се прави разлика между вътрешните въображаеми обекти и външните реални обекти (например представата за гърдата и нейното реално присъствие). За Клайн самият символизъм е средство на Аз-а да се справи с тревожностите и страховете, породени от амбивалентността. Това е и основната разлика между невротичната и психотичната структура на личността – невротикът умее да си служи със символи, докато психотикът не прави разлика между символ и символизирано.
Според Мелани Клайн човек не напуска трайно нито параноидно-шизоидната, нито депресивната позиция и на по-късен етап в живота е възможен регрес към някоя от двете. По-архаичният регрес към Параноидно-шизоидната позиция активира такива защитни механизми като разцепване на Аз-а, проекция и интроекция. От там идва и произходът на шизофренията (шизофрения от гръцки означава „разцепване на душата”) и параноята (страхът от преследване). Регресът към Депресивната позиция се свързва с маниакално-депресивната психоза, при която също се срещат траурът, вината, амбивалентността.
Мелани Клайн, счита, че проблеми, възникнали по време на една от двете позиции, водят до фиксация в нея, която е базата за по-късен регрес и активирането на психоза. За разлика от Фройд, тя определя началото на Едиповия комплекс именно през депресивната позиция, когато вече детето е способно да установява връзки с „цялостни” личности. Нейните разработки като цяло се превръщат в основата, върху която психоанализата си изгражда подход за работа с психотични пациенти, който цели стабилизация и поддържане на функционирането съвместно с медикаментозна терапия.
Автор: Иван Алексиев
Използвана литература:
http://www.melanie-klein-trust.org.uk/paranoid-schizoid-position
Психоплекс 