Православната църква почита евангелистът апостол Марк на тази дата.

Почита се и от Католическата църква, но там той е известен по-скоро с името Марко.

Свети апостол и евангелист Марк, който преди това носел езическото име Йоан, е един от седемте апостоли на Исус Христос. Живее през 1 век.

Бил е евреин, работел като левит (свещенослужител) в храм.

Покръстен е още като дете от самият св. ап. Петър, който в първото си съборно послание го нарича "син ми Марко".

Майката на Марк била ревностна християнка и вярвала безусловно в Иисус Христос. Според текстове на стари писания дори го познавала лично.

Марк, обаче, е евангелист и остава в християнската история като един от четиримата евангелисти.

Написал е своето евангелие, първото и най-късото сред всички, през 44 г. в Рим.

Живял и проповядвал в Египет, основал своята християнска общност в Александрия и бил нейният първи епископ.

Александрия станала изходен пункт за приемане на християнството в околните на Египет страни.

Свети Марк изцерил опасната рана на Аниан, местен обущар, който приел християнството и бил първият покръстен жител.

Църквата в Александрия привличала все повече привърженици, което не се харесвало на езичниците.

Свети Марк се принудил да напусне града и оставил за свой наместник епископ Ананий.

Известно време бил сподвижник и сътрудник на апостол Павел. Придружавал го е по време на Първото му пътешествие през 47-48 г. и е бил с него на о-в Кипър.

Посетил съседните Ливия и Киринайка и там посял семената на словото Божие.

Между 52-62 г. евангелист Марк е проповядвал християнското учение в Египет.

След 62 година заминал за Рим, където продължил деянията си със светите апостоли Петър и Павел.

След това пътувал в Мала Азия, изпратен от св. ап. Павел да изпълни някои поръчки до малоазийските църкви. В Рим се завърнал заедно с ап. Тимотей към края на 66-та или в началото на 67 година, малко преди мъченическата смърт на първовърховните апостоли.

Малко по-късно отново се завърнал в Александрия.

Там създал училище, което скоро станало известно в целия Изток, а близко до морския бряг създал и първия християнски храм. В него се събирали много християни, за да присъстват на богослужението.

Идолопоклонниците не можели повече да наблюдават действията му безучастно и издали смъртната му присъда на 24 април, празникът на техния бог Серапис.

За християните на тази дата се падал Великден.

Марко призовавал да не бъде честван езическия обичай, а да се обърнат хората към истинския Бог.

Това озлобило езичниците. Те нахлули в храма, където евангелистът извършвал богослужение, хванали го, извели го вън, вързали го за шията с въже и с викове го повели по градските улици.

Последвали мъчения, тялото му било влачено и след него оставали алени следи, а вечерта го затворили в тъмница.

Свети Марк не губел волята си и не преставал да се моли.

През нощта му се явил ангел и му казал, че неговото име ще бъде записано в книгата на живота, и че той ще бъде причислен към светите апостоли, а паметта му ще се помни навеки.

След това му се явил сам Спасителят и му казал: "Мир не тебе, благовестителю Мой".

Мъченията продължили и на следващия ден.

Най-после, като произнесъл думите: "В Твоите ръце, Господи, предавам духа си", Марк тихо издъхнал на 25 април през 68 година.

Тялото му погребали в построената от него църква.

Мощите му били наречени “Първото съкровище на Александрия“. Над тях дълго време ставало избирането на александрийските патриарси.

През 827 г. те били пренесени във Венеция и на мястото, където били положени, през Х в. бил построен храм в негова чест.

Светецът и до днес е смятан за покровител на Венеция.

Символът на свети евангелист Марко е лъв. В архетипната символика лъвът е синоним на “Царя“, т.е. свидетелство за върховенството на Спасителя Иисус Христос.

На 25 Април имен ден имат Марк, Марко, Тома.

Името означава борец или мъжествен, съответно според древноеврейския или латинския прочит.

Сведения от православни писания, печатни публикации и материали от интернет, без претенции за авторство, издири, преведе и обобщи П. Георгиева

21.04.2021 г.