Пурпурна манатарка
Boletus rhodopurpureus Smotl.
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Шапката до 15 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, понякога почти плоска, тъмнорозова, розово-червена, тъмночервена или виненочервена, повърхността посиняваща при нараняване. Пънчето централно, бухалковидно или цилиндрично, жълто или оранжево-жълто, често в долната част тъмночервено, покрито с фина червена релефна мрежа, повърхността при нараняване посиняваща. Месото лимоненожълто, на въздуха силно посиняващо. Тръбиците жълти, порите яркочервени или оранжево-червени, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 12–14 × 5–6 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus).
Местообитания и популации. Обитава разредени светли ксеротермни дъбови гори. Плодните тела се развиват поединично.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Стара планина (Изт.), Средна гора (Зап.), Тунджанска хълмиста равнина; до около 500 m н. в.
Общо разпространение. Европа (без северните части), Мала Азия (Турция).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и инфраструктурата. Унищожаването при събиране на диворастящи гъби. Плодните тела на гъбата се нападат от паразитната гъбаSepedonium chrysospermum .
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на популациите.
Литература: Стойчев, Димчева, 1987; Kuthan & Kotlaba, 1981, 1989; Engel et al., 1983; Muñoz, 2005.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
