Атанасовден - 18 януари

На 18 януари почитаме Свети Атанасий Велики заедно с архиепископ Кирил. Двамата спасили християнството от арианството и несторианството. Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия. Син на бедни християни, Атанасий получил добро образование. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.

 

Участвал е в прочутия вселенски събор в Никея, който му донасъл световна слава на богослов заради откритата му борба срещу свещеника Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог отец. Благодарение и на Атанасий, Арий бил отлъчен от църквата.

 

Атанасий Велики починал на 2 май 373 година.

 

Според вярванията на този ден се бележи средата на зимата. На някои места се нарича “Среди зима”, тъй като се смята, че след него студовете си отиват. Свети Атанасий е смятан за покровител на снеговете ледовете и на домашните животни. На този ден той отива в планината на бял кон, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква:

“Иди си зимо, идвай лято!”.

"Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта" - казват българите.

 

Според това какво е времето на Атанасовден се извършвали гадания дали ще е плодородна годината – имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.

 

В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства "колко скача 3-годишен елен".

 

На места двата дни на светците Антон и Атанас са част от общ празник, наричан "сладки и медени".

 

На Атанасовден жените спазват абсолютно същите забрани, както на Антоновден. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.

 

В някои села в Тракия на празника се коли черна кокошка, която се приготвя с ориз и се раздава на близки и съседи, за да са далеч болестите от дома. Смята се, че перата притежават лечебна сила и затова се запазват.

 

На други места хората палят огньове и така посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се правят.

 

Характерен обичаи за празника е ритуалът “побратимяване”, които се изпълнява на Ивановден.

 

Могат да се направят и лични курбани, за да се излекува болест или ако е преживяна неприятна случка.

 

В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.

Атанасовден се нарича още “Втора Коледа”, така че тези които не са заколили прасе на Рождество Христово могат да го направят сега. На празничната трапеза се слага пита с мед, пълнена кокошка и свинско с бамя.

 

Имен ден празнуват всички, чието име означава “безсмъртен” – Атанас (от старогръцкото „Атанасиос”), Наска, Тина, Тинка, Таню, Таска и техните производни.

 

Празникът се отбелязва и през лятото - Летен Атанасовден, който се чества на 5 юли.

 

 

По материали от интернет.




{START_COUNTER}