Българската православна църква почита на 10 февруари двама светци: Свети Харалампий, който е приеман за покровител на пчеларите и Света Валентина.

  Свети великомъченик Харалампий е живял през II в. в гр. Магнезия (Тесалия), заемал епископската катедра и проповядвал Христовото учение. Бил вече на повече от сто години, когато се започнало поголовно гонение и умъртвяване на християните.

Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд през 198 г. Той се държал достойно. Преди да го съсекат, Харалампий склопил очи и предал Богу дух, загивайки мъченически за християнската вяра.

Харалампий е открил и чудодейните свойства на меда.

Светецът бил известен лечител и властелин на болестите. Държал ги със синджир и по своя воля ги пращал да вървят по света. Затова в народните представи на българите е „заповедник”, „бей” на всички болести и най-вече на чумата. Наричат празника му Харалнбей, Арланбей, Хараламповден, Чумин ден, а в Охридско – Пунклин празник.

Празникът се почита предимно в Източна България, където все още се спазват старите традиции, според които за да умилостивят чумата, жените месели питки, мажели ги с мед и ги раздавали на съседи и роднини.

В народните представи чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Затова оставяли в края на населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода, за да се залиса, докато мие косите си и ги сплита, а докато се нахрани и напие — да забрави за какво е слязла.

За да се предпазят от лоши болести, жените не трябва да работят на този ден. Единствено разрешено е да омесят питка, която да занесат в църквата за освещаване. Заедно с нея се носи и мед, който също се освещава. Смята се, че този мед е придобил лековити сили, затова част от него се пази през цялата година като лек срещу шарка и други болести. Ако някой се разболее му дават от него, та по-бързо да се възстанови и да оздравее. Медът е символ на изобилие.

Представите за светеца са намерили отражение в църковната живопис, където той се изобразява с чумата или с дявола, които е оковал във вериги.

За Св. Валентина сведенията са сравнително малко. Наричали я Кесарската Дева, защото е родена в Кесария, Палестина, голям град в който са живеели римските прокурори. Валентина била девица, надарена както с физическа, така и с духовна красота. Обвинена е в незачитане на езическите богове и умъртвена по заповед на Фирмилиан, управителят на палестинска област.

Когато я завели до езически храм, за да я принудят да принесе жертва на езическите идоли, тя хвърлила камък в жертвения огън и обърнала гръб. За тази й постъпка Фирмилиан изпада в ярост, счупва й ребрата, след което заповядва да я пребият с камъни и обезглавяват. Събитието е по време на управлението на Максимилиан II-ри Галерий през 308 г.

Издирване, обобщаване и превод на материалите

 П. Георгиева

09.02.2019 г.

Всички права запазени ©