Свети Константин и Елена е празник, който отбелязва прехода от пролет към лято. Това е и празникът на нестинарите, които танцуват боси в огъня.

Нестинарството се причислява към фолклора, както и други подобни фолклорни обреди, свързани с честването на някои светци от църковния календар.

Нестинарката общност е принципно чужда на Православната църква. Тя е усвоила през християнския период външни елементи от християнската обредност, интегрирала ги е в своята култово-обрядна система и ги е подчинила на спецификата си.

Нестинарите се придържат по отношение на празниците към свой особен календар, според който годината се разделя на две от най-свещените за нестинарите дни: тридневният празник на Св. равнопрестолни Константин и Елена и тридневен празник, съвпадащ с дните, когато Църквата чества паметта на св. Атанасий Александрийски и преп. Евтимий Велики (18 – 20 януари).

Основният култ е към Св. Константин – земният наместник на Бога. Затова нестинарските танци се провеждат на празника на светеца и неговата майка Св. Елена – 21 май (3 срещу 4 юни стар стил).

Легендите разказват за момък на име Константин, който влязъл бос в огъня, за да защити Бог. Тогава Бог го избрал за свой помощник. Задачата на Константин била да изпраща на жаравата всеки, който е извършил някакъв грях, за да се пречисти.

Друга легенда твърди, че нестинарството тръгва от красиво момиче, живяло в село, където жителите нарушавали божийте закони. За да изкупи греховете им, то започва да танцува в огъня.

През лятото нестинарите играят в жаравата на открито, а по време на зимните празници се играе в свещено огнище, намиращо се в конака им. Конакът е тяхното свещено пространство. Той изпълнява функцията на храмова постройка. В конаците най-сакралната част е огнището. В това огнище се приготвя и обредната храна на нестинарите. На 21 май там се вари курбанът, месото на жертвопринесения бик или агне.

Много изследователи установяват, че нестинарската обредност е различна от традиционно православната. Нестинарите не ходят на църква, не са набожни, не се изповядват и причестяват, не зачитат църковните празници и неделята.

При нестинарите съществува строга йерархия, запазена до днес с незначителни промени.

Знае се, че някога нестинарската общност била затворена между десетина фамилии, в рамките на които се сключвали и браковете. Защото нестинарството се предава само по наследство. Играта върху огъня е Божия дарба и е кулминацията на обичая. Хората вярват, че пламъците имат способността да пречистват душата и че „огънят погаря всички болести“. Предшествана е от подготовка, изпълнена с тайни ритуали.

На мегданите предварително се приготвя голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извива хорото, а начело се носят иконите на Св. Св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения на свещеното огнище курбан. Според някои сведения предпочита се животното да бъде бяло и да е на нечетен брой години. Освен животно се принасят и обредни хлябове.

Името Константин в превод от гръцки език означава постоянен и търпелив, а името Елена – светлина, сияние, ореол, а също и избраница.

Има и народни вярвания и обичаи за този празник.

На деня на Св. Св. Константин и Елена строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”.

Мъжете, които си харесат булка на този ден се считат за големи късметлии, тъй като тя ще бъде отлична домакиня и ще ги дари със синове.

В някои български краища на този ден момчета и момичета в предженитбена възраст, както на Гергьовден, връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб), люлеят се и пеят любовни песни. Момите изнасят чеиза си, за да се вижда колко са работливи.

В равнинните села в Централна Северна България на този празник кършат филизите на лозите, затова го наричат Кършан. След окършването край лозята се организира обща трапеза с вино, песни и хора`.

Почистват се изворите и се поправят кладенците на селата, защото на този ден се ходи за лековита вода на аязмото, където се мият лицата за здраве и хубост.

Сред християните в Родопите денят на Св. св. Константин и Елена е известен като Предой, Предуй, Мандра или Отбив. Поради по-късното настъпване на пролетта в планината и възможността да бъдат изведени овцете на паша, на този празник се спазват пастирските обреди, които в други български области са характерни за Гергьовден. Около празника или на самия ден стопаните изкарват стадата си и ги събират на няколко общи мандри край селото. Тогава се отделят агнетата от майките, започва общото доене на млякото и разпределянето му между стопаните.

От собствена литература и материали от интернет обобщи П. Георгиева

20.05.2020 г. Всички права запазени ©