Видовден е един от не много известните и слабо проучени календарни празници.

Една от причините за това е, че той не е познат навсякъде в България, а се е чествал само в ограничен кръг региони на западната й част като Годечко, Трънско, Брезнишко и др.

В традиционната култура и фолклор двамата светци градушкари Вартоломей и Елисей са представени като братя на Вида. Смята се, че Вида „види” пакостите, които са сторили двамата светци и ги наказва.

Може да се търси връзка между действията на Вида спрямо братята й и народните вярвания, че градушката (както и другите природни бедствия) идват като божие наказание за извършен грях.

Това християнско по произход схващане се смята, че поражда и изразът: „Ще дойде Видовден”, т.е. ще има възмездие за провинилите се.

В народната митология Вида е своеобразния образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората вярват, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: „Господ забавя, но не забравя!”.

Към представата за Видо или Видьо като градушкар насочват и някои обредни практики за предпазване от градушка.

В много по-голяма степен отколкото с предпазването от градушки Видовден е свързан с култа към слънцето.

Както за дните на споменатите градушкари, така и за Видовден се вярвало, че на него слънцето се обръща за зима. Затова на този ден ставали много рано, преди да изгрее слънцето, та когато изгрее, да го видят как се завръщало назад, към зимата.

Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота.

Сутринта на празника жените събират лековити билки, а с росата по тях измиват очите си за здраве и хубост.

На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания: мият се с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо.

Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените.
 

Видовден е свързан и с култа към слънцето.

На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето.

Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели.

Прието, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа, за да не се разгневят светците градушкари.

Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.



Източник: интернет.