Какво е равноденствие?

Всяка година отбелязваме два пъти равноденствие и два пъти слънцестоене. Те на практика представляват разделителната линия между сезоните.

Думата равноденствие идва от латинския, и по-точно от двата термина aequalis и nox, които означават равен и нощ.

Есенното равноденствие през 2023 година ще бъде на 23 септември от 09:50 часа българско време, когато Слънцето ще пресече кардиналната точка на нулевия градус на знака Везни, от северното в южното полукълбо.

В дните на есенното и пролетното равноденствия денят и нощта са приблизително равни по продължителност, но не съвсем равни. Изместване в полза на деня се получава, защото за изгрев се приема появата на слънцето на хоризонта, а не появата на средата му. Също така поради пречупването на светлината от въздуха виждаме лъчите на слънцето още преди то фактически да е минало линията на хоризонта.

С есенното равноденствие посрещаме астрономическата есен и (с доза съжаление) се сбогуваме с лятото.

Часовете на тъмнината ще започнат да се увеличават и ще бъдат все повече и повече от тези на светлината!

Тъй като са свързани с естественото преливане на сезоните, равноденствията често се приемат като магически моменти, символизиращи равновесието и мъдростта.

Символично те са време за размисъл, пренареждане, начало на нов жизнен цикъл и промяна на ритъма от летен към зимен. За постигане на хармония между духа и тялото.

Може да изглежда странно, но есента фактически е момент на прераждане. Тя е предназначена точно за това: да ни осигури време, в което да се освободим от старите натрупвания и малко по малко да се подготвим за предстоящото „ново“.

Есенното равноденствие е моментът, в който трябва да изразим благодарноста си за даровете, получени от Земята. То бележи резултатите от усилията и труда ни. Не напразно народната мъдрост гласи, че „пилците се броят на есен“.

Едновременно с това на този ден можем да се освободим от всичко излишно, ненужно и онова, което пречи на развитието ни като вредни навици, стари вещи, изпразнени от съдържанието си връзки, дори от излишните килограми.

Почитат се енергиите на земята и небето, които подхранват растенията и осигуряват изобилна реколта.

В българската традиция като подготовка за предстоящото равноденствие се приема празника Кръстовден. Според поверието на 14 септември деня и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават. Слънцето се връща назад към зимата, студът наближава. Започва тъмния период на годината, когато енергията се прибира навътре.

В някои български краища започват есенната сеитба и оран. Осветява се семето за посев. Тогава започва и гроздоберът и подготовката за направа на есенното вино, затова денят се нарича още Гроздоберник.

В някои райони на страната ни в деня на есенното равноденствие неомъжените жени са ставали сутрин преди изгрев, за да измият лицето си с капчици роса, която ще им помогне да запазят по-дълго младежкия си облик. След това са посрещали изгрева държейки в ръцете си узрял плод.

Според народните поверия, каквото е времето в деня на есенното равноденствие, такава ще е и есента.

Интересно е да се знае, че отбелязването на деня на Есенното равноденствие не е само български „патент“. Практикува се от много народи.

Много древни религии имат богиня, свързана с есенното равноденствие – в Ирландия я наричат Дану, Гърците Деметра, а галите Матрона.

За съвременните друиди, това е празник на Албан Елфид, който е време за баланс между светлината и мрака.

За повечето последователи на Уика и Нео Паганисти, това е време на общността и родството, на кръвното семейство и хората, които всеки сам избира да са му като семейство.

В Британските острови, името на богинята на този празник  е Модрон, което просто означава „майка“.

Келтите го наричат Мабон – празник на реколтата и узряването на ябълките. Жреците правят ритуали, гарантиращи, че ще има достатъчно храна през зимата.

А по стар келтски обичай, в края на жътвата в чест на получените есенни дарове, които ще осигурят благоденствието през зимата, се дава Жътвена вечеря.

Празникът е време за духовен баланс и равносметка, но и ден, в който трябва да се насладим на това, което земята ни предлага в този сезон и по този начин да се настроим, че предстои смяна на сезона.

На трапезата е подходящо да се поднесат обикновени, лесни за приготвяне и в повечето случаи постни или поне безмесни ястия като мусака, задушен ориз със зеленчуци, печена тиква, зелник с праз лук, царевични и содени питки, ябълков пай, меденки, ореховки и всякакви сладкиши с ядки, защото поверието гласи, че ядките привличат изобилие и пари в дома. Типични напитки за този празник са гроздовия или ябълков сок, вино, коняк.

Сведения от печатни публикации, материали от интернет, проектът „Мълчана вода“, текстове от сайта на Катя Маринова без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

20.09.2021 г. Всички права запазени ©