Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звукови хроники „Музикотерапия“: Европа през ХVІ и ХVІІ век

"Музиканти" от Караваджо (фрагмент)
Снимка: Архив

ХVІ век ражда ново направление във възгледите за лечението на болестите чрез лекарства, така наречената ятрохимия или хемиятрия, чиято цел е алхимията и свързаната с нея средновековна мистика да се поставят в услуга на медицината. Създател на ятрохимията е швейцарският лекар, естественик, алхимик, астролог и философ Теофраст Парацелз. Според него действието на лекарствата е специфично, а не универсално. И до днес е известна фразата му, че „не трови отровата, а дозата”, защото „всички вещества са отровни. Няма такива, които не са. Само дозата разграничава отровата от лекарството”.

Философската мисъл през ХVІІ в. тълкува музиката като теоретична дисциплина, която е тясно свързана с математиката и физиката. В същото време античната идея за нравственото или етосното въздействие на музиката придобива нови измерения. Под формата на „теория на афектите” се възражда интересът към способността на музиката да предизвиква определени емоционални състояния.
В Европа през ХVІ и ХVІІ в. съществуват ясни идеи за това как музиката може да лекува болести, кои страдания са свързани с музиката и защо тя може да лекува или наранява човешкото същество.

През този период връзката на музиката и медицината се проявява по два отделни пътя, които всъщност са дълбоко свързани. Според първия слушането на музика или нейното изпълнение може да бъде замислено като лек за определени страдания, като подкрепа на възстановяващия се или като преобръщане на причината за заболяването. Тук се споменават предимно болести, свързани с ума и съзнанието, за главна от които в тези векове се смята меланхолията. Второто направление за музикотерапията е свързано с важната роля на музиката в медицинската мисъл като модел на свръхестествен феномен, в дълбок план разбиран като единство на тяло, съзнание и душа. В това отношение трудовете на немските писатели Грегор Райш и Хайнрих Корнелиус Агрипа са ценен извор за астрологичната медицина и психология на темпераментите.

По публикацията работи: Даниела Найденова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Борис Шивачев – писателят, пътешественикът, испанистът, социалният мислител

В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..

публикувано на 01.05.24 в 18:05

Държавата за децата – добър 3.59

Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам –  Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..

публикувано на 30.04.24 в 17:17

Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката

В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..

публикувано на 30.04.24 в 15:40

Науката като част от културата на града

Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...

публикувано на 30.04.24 в 11:35

Нова магистърска програма по астробиология в СУ

СУ "Св. Климент Охридски" открива  нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..

публикувано на 29.04.24 в 12:50